България разполага с над 3,000 преподаватели в елитни университети по света — знание, мрежи и опит, разпръснати буквално по целия свят. Работим заедно, за да свържем този капитал с висшето образование и науката в България.
България разполага с над 8,500 хабилитирани преподаватели в страната — хора с дълбока академична експертиза, институционална памет и реален ангажимент към образованието тук. Успоредно с тях, над 3,000 наши преподаватели работят в елитни университети по света — INSEAD, Stanford, Wharton, UCL, Harvard и много други.
По мащаб това е капитал, равен на няколко големи университета от световно ниво. С едно важно различие: той е разпръснат — и двата свята рядко работят заедно.
Голямото завръщане и Голямото оставане означават, че вече има критична маса от хора, готови да действат. Целта е проста: да свържем тези два актива в жива мрежа — и да насочим обединения им капитал към качествено образование и развитие в България.
Нито един университет в Топ 200 в Европа към 2025 г. Разходите за студент са 60% от средното за ЕС — всяко вложение в качество има измеримо отражение.
Иновационното представяне е 46% от средното за ЕС — но капацитетът на учените ни надхвърля това, което системата им позволява да постигнат.
Само 2% от корпоративните R&D бюджети отиват за университети. Около 70% от работодателите търсят кадри, но не намират. Двете страни имат нужда една от друга.
Международни научни съавторства на 28% от средното за ЕС — огромно пространство за растеж чрез свързване.
Записванията в докторски програми са 47,6% от средното за ЕС, а възнаграждението — ~8 евро/час. Привлекателна докторантура е постижима цел — изисква политическа воля и партньорства.
Над 3,000 наши преподаватели работят в елитни университети на 6 континента. STEM, бизнес и медицина водят — точно там, където нуждата от капацитет е най-голяма.
Предизвикателството не е липса на капитал. Предизвикателството е да го свържем целенасочено с нуждите на България.
За да знаем накъде вървим, трябва да знаем откъде тръгваме. Сравняваме се с две референтни групи: страни с подобно ниво на развитие (Румъния, Хърватия, Латвия, Литва, Словакия) и по-напреднали регионални примери (Унгария, Гърция, Чехия, Полша, Словения).
С натискане на „Записвам се“ приемам да получавам бюлетин.
Мога да се отпиша по всяко време.