В откриващото си изказване пред форума на „Неуморимите“ проф. Илиян Михов свърза икономическия растеж с качеството на институциите, образованието и способността на България да работи с хората си по света.

България има място да расте по-бързо от развитите икономики. Това беше добрата новина в изказването на проф. Илиян Михов. Лошата: догонването не продължава по инерция.

Макроикономистът и дългогодишен преподавател в INSEAD постави разговора в по-широка рамка. По-бедните държави могат да напредват бързо, когато усвояват вече създадени технологии и производствени модели. В един момент този източник на растеж отслабва. Тогава качеството на институциите и човешкия капитал започва да определя колко далеч може да стигне страната.

„Ние сме достигнали до едно ниво, от което нататък няма да можем да се развиваме по-бързо с такива институции“, каза проф. Михов за България.

Той показа данни на Световната банка за ефективността на управлението, върховенството на закона, регулациите, политическата стабилност и контрола на корупцията. Според прочита му България е повишила доходите си от края на 90-те години, но качеството на институциите не се е променило със същото темпо.

Това не е присъда. По-скоро граница, която трябва да бъде видяна навреме. Държавите могат известно време да увеличават доходите си и без дълбока институционална промяна. После идва капанът на средния доход: старият модел вече не е достатъчен, а новият още не е изграден.

Образованието работи с дълъг хоризонт

Ефектът от образованието рядко се вижда в рамките на един политически мандат. Проф. Михов насочи вниманието към връзката между резултатите на учениците и икономическия растеж през следващите десетилетия.

В представените от него графики България отстъпва по четене, математика и природни науки. Той предупреди, че днешните резултати ще определят възможностите на страната след 20, 30 или 40 години. Следващите няколко години може да не покажат драматична промяна. Дългият хоризонт ще я покаже.

Тази логика важи и за висшето, и за управленското образование. Икономика с по-висока производителност има нужда от хора, които могат да ръководят сложни организации, да работят с нови технологии и да създават знание.

Какво е видял в Сингапур

Проф. Михов живее и работи в Сингапур от години и е бил член на борда на Economic Development Board. От този опит той изведе два примера, които смята за полезни в българския разговор.

Първият е самият борд за икономическо развитие. Той е част от държавната система, но включва представители на бизнеса и академичните среди. Обсъжда стратегически направления и работи отвъд живота на едно правителство.

Вторият е постоянното обучение на хората в публичния сектор. По думите му служители и ръководители в Сингапур преминават през управленски програми, за да развиват умения по стратегия, комуникация и лидерство. INSEAD също е работил по такива програми със сингапурски институции.

Това не е готов модел за внос. България има друг политически и обществен контекст. Но принципът е ясен: институциите не се подобряват сами. Някой трябва целенасочено да развива хората в тях и да създава устойчив разговор между държава, бизнес и академия.

Хората навън не са загубен ресурс

Накрая проф. Михов се върна към причината да участва в „Неуморимите“. Българите, които са учили и работили по света, често присъстват в обществения разговор като загуба за страната. Той предложи друг прочит: това е инвестиция, която България още не използва достатъчно.

Тук въпросът не е всички да се върнат. Самият Михов подчерта, че идеята е хората в чужбина да работят заедно с преподавателите и организациите в България. Така знанията, контактите иопитът им могат да влязат в курсове, изследвания и програми за лидери.

„Не липсва желание. Липсва обаче тази мрежа“, каза проф. Михов.

Точно тук е възможната роля на „Неуморимите“: да намери хората, да ги свърже с конкретна нужда и да проследи какво се случва след първата среща. Иначе доброто намерение остава намерение.